DIAMOND GUIDE
Диамантът (от гръцки: несломим, несъкрушим), наричан също елмаз, представлява минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода. Наречен е така заради високата му твърдост и усточивостта му на корозия. Диамантите са приемани за „вечни камъни“ поради своите уникални в приородата качества: те са най-твърдите естествени природни вещества, най-добрите проводници на топлина, имат най-високата точка на топене и най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали.
Диамантът се състои от чист въглерод, но много често съдържа малки примеси от различни химични елементи, включени в кристалната му структура, или в състава му са включени и други минерали. Тези примеси или „включения“ определят неговата чистота и съвършенство.
Популярността на диамантите нараства през ХIX век поради увеличаване на предлагането, подобряване на техниките на рязане и полиране и ръста в Световната икономика. Модерното им шлифоване е изнамерено и усъвършенствано в началото на XX век. За негов създател се счита белгийският инженер Марсел Толковски, който създава и идеалните параметри за шлифовка, приети като световен еталон на съвършения брилянт.
В наше време обработката на диаманти е високотехнологичен процес и се осъществява в няколко традиционни центъра – Амстердам, Антверпен, Йоханесбург, Ню Йорк и Тел Авив, като нови центрове се създават и в Индия, Китай и Тайланд най-вече заради евтината работна ръка и ниските данъци там.
Характеристиките на диамантите, от които се определя и цената им, са най-популярни като четирите „C“ - та на английски:
- "Color" - цвят на диаманта – това е най-важната и основна характеристика на скъпоценния камък
- "Clarity" - чистота – заедно с цвета, това е другата най-важна характеристика. Заедно с цвета, тези две харатеристики определят най-вече и цената на диаманта.
- "Carat" - големина или тегло, измерена в карати: 1 карат = 200 милиграма
- "Cut" - шлифовка – тя е от особено значение за начина, по който ще изглежда диаманта.
Цвят на диамантите
Диамантите могат да бъдат намерени в голямо разнообразие от цветове – от напълно безцветни до леко жълти и кафяви. Има също и оцветени диаманти, например жълти, розови, зелени, сини, но те не се класифицират към другите. Диаманти, които притежават ярко изразени цветове, се смятат за много редки и се класифицират като една по-особена и изключително скъпа група, наречена "fancy diamonds".
Професионалната цветова скала на GIA започва от D, минава през цялата азбука и завършва с Z. Цветовата спецификация на всеки камък се извършва от професионалист с помощта на цветови еталони – Master stones, които той сравнява с избрания диамант. Диграмата показва обхвата на цветните нюанси:
Условно категориите на цветовете на диамантите могат да бъдат разделени по следния начин:
- от D до F: Безцветно. Това са най-чистите диаманти от цялата скала.
- От G до J: Почти безцветни. Оцветяването често е невидимо, освен за тренираните оценители. Много ценни диаманти.
- От K до М: Бледо оцветени. Оцветяването е все още трудно видимо с невъоражено око.
- От N до R: Много светли. Оцветяването би могло да се види при по-големите камъни с невъоражено око.
- От S до Z: Светли. Оцветяването може да бъде видяно в много размери камъни. Отчетливо жълт или кафяв диамант, но не толкова осветен, че да бъде счетен за „fancy“.
При оценяването на цвета на диаманта е важно условия камъкът да не е обкован в бижутерско изделие, тъй като някои обкови могат да придадат отенъци на камъка, особено тези от жълто злато.
Чистота на диамантите
Диамантът се състои от чист въглерод, но много често съдържа малки примеси от различни химични елементи, включени в кристалната му структура, или в състава му са включени и други минерали. Тези примеси или "включения" определят неговата чистота и съвършенство. "Дефектите" на диамантите се класифицират според:
- зоната, в която се намират;
- вида на дефекта;
- големината на дефекта;
- количеството на дефекти;
- степента на тяхното отражение.
Въведена е следната международна класификация и начин на идентифициране на степента на съвършенство на диамантите:
| FL, IF | Flawless, Internally Flawless (Изцяло перфектни) Никакви вътрешни или външни несъвършенства. Изцяло безупречни: без никакви вътрешни несъвършенства. Изключително редки. |
|---|---|
| VVS1, VVS2 | Very, Very Slightly Included (Изключително редки включения) Много трудно видими несъвършенства под 10х увеличение. Диамант с отлично качество. |
| VS1, VS2 | Very Slightly Included (много слаби включения) Несъвършенствата обикновено не се виждат с невъоражено око. По-евтини от VVS1 or VVS2. |
| SI1, SI2 | Slightly Included (Слаби включения) несъвършенствата са видими след 10x увеличение и биха могли да бъдат видими с невъоражено око. Стойностен диамант. |
| I1 | Included (Има включения) Тези диаманти ще имат незначително включения, които могат да бъдат видими с невъоражено око. |
| I2, I3 | Included (С повече включения) Включенията са повече и биха могли да бъдат видими с невъоражено око. |
"Включенията" или иначе казано дефектите и недостатъците включват:
- Кристали – минерални отлагания, останали вътре в диаманта;
- Облаци – малки петънца или замъглени области, които дават неясен вид на камъка.
- Пера – малки пукнатини във формата на птиче перо.
Чистотата е една от основните характеристики на диаманта и има голямо значение за стойността на диаманта. Колкото диамантът е по-нагоре в скалата за чистота, толкова се покачва и неговата цена.
Големина на диамантите или Карати
Карат на диаманта означава измерването на това колко тежи един диамант. Метричният "карат" е определен като 200 милиграма. Всеки карат може да бъде подразделен на 100 "точки". Това позволява много точно измерване до стотната десетица. Диамант, който тежи повече от 1 карат, се изписва в карати и десетици (например 1,08 ct). Цената на диаманта расте с големината на карта, защото по-големите диаманти са по-редки и по-желани. Въпреки това, два диаманта с еднакъв карат могат да имат много различни стойности и съответно цени, в зависимост от другите три характеристики на диаманта: чистота, цвят и шлифовка.
Важно е да се има предвид, че стойността на диаманта се определя от четирите му основни харайтеристики: чистота, цвят, големина, шлифовка, а не само от каратите.
Форма на диамантите
Това е фигурата, която очертават контурите на диамантите при фронтален преглед. Тя е и единственият фактор, който може да бъде избран. Всички диаманти имат фасетки, които позволяват на светлината да влезе и да отрази дъга от цветове, които създават и техния блясък.
Ето някои от най-често срещаните форми:
Кръгъл диамант (Брилянт)
Това е най-традиционната и популярна от всички форми на диамантите. Кръглото сечение на диамната има точно 58 фасетки, 33 на горната част наречена корона и 25 на долната наречена павилион. Кръглият диамант, обработен по идеалните параметри ще бъде най-красив и бляскав от всички форми на диамантите. Това е и причината кръглият диамант да е най-често поставян в солитер, да е най- желаната и търсена форма.
Възглавница
Диаманти, изсечени във фирмата на възглавниа. Това е старинен начин на шлайфане и също е известна със неговото дълбоки прорези с дълги фасети. Тези дълги фасети са именно това, което придава искри и брилянтен блясък, когато диамантът е изложен на светлина.
Принцеса
Това е втората по популярност форма след кръглите камъни. Той не показва максималната красота и блясък на диаманта поради неговете 4 ъгъла . Те позволяват светлината да се изгубва навън вместо да се отразява при формиране на блясъка.
Овал
Овалният диамант е всъщност удължен брилянт и обикновено се поставя с два по-малки камъка, по един от всяка страна. Не е много разпространен като поставен в солитер диамант. Когато е добре срязан овалният диамант е с изключителен блясък. Заради своята продълговата форма и извивка той е считан за много класически и елегантен диамант.
Маркиза
Продълговата форма със заострени краища, вдъхновена от прелестната усмивка на Маркиза дьо Помпадур и поръчана от Краля Слънце на Франция – Луи ХIV. Той поискал диамант, който да й подхожда.
Радиант
Тази квадратна или правоъгълна форма комбинира елегантността на изумрудения образец с блясъка на кръглия дизайн.
Изумруд (Емералд)
Това е правоъгълна форма с отрязани ъгли. Известна е като стъпаловиден профил, понеже концентричните и широки, плоски повърхности наподобяват стъпала. Малките несъвършенства, следи от минерали и по-посредственият цвят са по-изразени в тази форма.
Форма Круша
Хибридна форма, съчетаваща най-доброто от формите овал и маркиз, наподобява повече искряща сълза. Принадлежи към тази категория диаманти, чийто дизайн най-добре отива на ръка с малки или средно дълги пръсти. Особено красива е, когато се използва за висулки, медальони или обеци.
Форма Сърце
Основният символ на романтиката е всъщност крушовидно оформен диамант с цепнатина на върха. Умението на шлифовчика е решаващо за красотата на този профил. Трябва да се търси камък с равна форма и добре изразен контур.
Форма Трилянт
Разработен първо в Амстердам, точният дизайн може да варира в зависимост от естествените характеристики на отделния диамант и от предпочитанията на шлифовчика. Може да бъде традиционна триъгълна форма със заострени ъгли или по-закръглена, с 25 фасетки в горната част, 19 в основата и изгладен ръб.
Формата на диаманта, неговата ширина, дълбочина, размер и позиция на фасетките определят яркоста на камъка. Дори и ако цветът и чистотата са перфектни, но диамантът не е оформен в добри пропорции, то той ще бъде матов, без блясък и не особено привличащ окото.
Квадратен Емералд
Шлифовка на диамантите
Шлифовката е един от четитрите най-важни характеристики на диаманта и фактори, определящи цената му.
Според формата и разположението на фасетите се определя вида на шлифовката:
Освен формата, съществуват 5 оценки за шлифоване: идеално, отлично, много добро, добро, лошо.
- ID – Ideal Cut – Идеална шлифовка
- VG – Very Good – Много добра шлифовка
- G – Good – Добра шлифовка
- F – Fair cut – Достатъчно добра шлифовка
- P – Poor cut – Лоша шлифовка
Пропорционалност на шлифовката
Това е съотношението между елементите на диаманта. Пропорцията се класифицира в пет групи, в зависимост от степента на отклонение от идеалните параметри по Марсел Толковски (Excellent, Very good, Good, Fair, Poor)
При идеални пропорции на диаманта се наблюдава ефекта на пълно вътрешно отражение на разградена на части от спектъра светлина, която влиза в кристала. При отклонение от идеалните пропорции светлината преминава през страните на диаманта, намалявайки живия му блясък.
Най-известните диаманти
Taylor–Burton е безспорно най-коментираният капков диамант в света с тегло 69,42 карата. Купен е от актьора Ричард Бъртън за съпругата му Елизабет Тейлър, която го показва за пръв път пред висшето общество на благотворителен бал в Монако. Години по-късно красивата актриса продава бижуто за 3 милиона долара, дарявайки част от сумата за построяването на болница в Ботсвана.
Hope също се ползва с добър имидж както в момичешкия, така и в бижутерския свят. Блясъкът и стойността му първо биват оценени от Луи ХIV, който го нарича „синия диамант на короната”, изчезнал от двореца по време на Френската революция. След години се появява в Амстердам, но бързо добива славата на прокълнат заради гибелта на всичките си притежатели. През 1830 г. е откупен от банкера Хенри Хоуп и оттогава носи неговото име.
Star of South Africa е намерен от пастир в Грикатаун през 1869 г., а теглото му било 83,5 карата. Находката поставила началото на т.нар. диамантена треска. Пастирът продал камъка за 500 овце, 10 вола и 1 кон. Впоследствие цената на брилянта достига 225 хиляди паунда.
Koh-i-Noor е диамантът, придружен от най-много митове и легенди. Според някои е открит преди повече от две хиляди години. В продължение на два века пък се е намирал в съкровищницата на Великите Могули, а по-късно и в ръцете на персийския шах Надир. През втората половина на XIX век е подарен на британската кралица Виктория, а през 1936 г. кралица Елизабет пожелала камъкът да бъде вграден в короната ѝ.
Cullinan е най-големият диамант в света. Намерен е в мина и носи името на откривателя си Томас Кулинан. В суров вид тежал 3106 карата и бил продаден за 1 милион долара. По-късно е разделен на два брилянта, които са част от британското кралско съкровище.